Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg Доживяхме да видим и

...
Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg Доживяхме да видим и
Коментари Харесай

Трите хипотези за предизборния клип на ПП и за други неща

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg  

Доживяхме да забележим и предизборния клип на Промяната. В някакъв град, който наподобява на София, само че както ще се разбере единствено по-късно, е на морето, стартират да се случват яки неща под звуците на прост инструментал. Младеж яхва скейтборд, различен юноша – нашумелият с междупартийните си митарства Явор Божанков, чийто татко продължавал да финансира политическите му напъни, – яхва пък Unicycle (не знам по какъв начин му споделят на български), който е декориран със стилизирана детска рисунка на котенеце с меченце в лапичките и всичко това е на розов декор със сърчица. И двамата приказват на мьеко, с което в действителност въплъщават новата генерация, нахлула в столицата и другите огромни градове – самоуверена, нагла и всезнаеща, в случай че в реалност е полуграмотна и с трагична обща просвета изключително в филантропичните дисциплини, към които при избрани условия можем да отнесем и политиката. Божанков споделя:

„ Закостинял мозък нововъведения ни ражда. Младото ни пукуленийе би трябвало да се погрижи за България “.

Но тъкмо тези ли „ ще се погрижат за България “? Страшно е даже да си го помислиш, само че на кукловодите им, тези, които ги финансират и тикат напред (именно те, а не националната обич – да не вземете да се подведете!), не им пука.

Последен взе думата Кирил Петков, който, до момента в който мякащите младежи правеха кръгчета с устройствата си по алеите на някакъв парк, волно летеше и се премяташе на кайтсърф.

„ Другите партии гледат към предишното – сподели той, – а нашата коалиция гледа към бъдещето, а бъдещето е в младежите “.

Най-големите беди в българската държавност са идвали от непомнене на предишното. Комунистите съумяха да го извратят до цялостна хилавост, а пък у ужасно доста хора изтриха напълно родовата памет – срещал съм такива, които не знаят по какъв начин се споделят дядовците им.

Не е единствено клипът. Цялата гласност на Промяната – от необикновено бездарната емблема насетне – грее с некадърната самонадеяност на постмодерния свят.

И отново са садили дръвчета. Това е може би най-баналната обществена акция, която доста от дълго време не впечатлява никого, в случай че въобще в миналото го е правила, само че всевъзможни дейци, които се надяват да попаднат в полезрението на публичното внимание, настойчиво не престават да я организират. Помня дъбчето на Меглена Кунева. Тогава, през 2012, бях член на Националното управление с вяра, че ще се възползваме от рейтинга ѝ на еврокомисар, с цел да създадем нова сериозна дясна партия, само че се оказахме комични в наивността си. Когато избирахме знак и емблема на партията, аз и неколцина другари, които тогава пристигнаха от ДСБ, а в този момент са в ГЕРБ, успяхме да наложим емблемата да е дърво. Излъгахме Меглена, че това е знак на екологичната устременост на партията (Меглена доста си пада по всевъзможни зеленизми), само че в действителност тогава дървото беше, а и в този момент продължава да бъде, емблема на британските консерватори, т.е. може да се преглежда като общ знак на актуалния консерватизъм. И по този начин, дървото е в логото на ДБГ и сега, въпреки че самите те – ни в чеп, ни в ръкав – се подвизават в Синя България при доктор Петър Москов. Дървото е единият от спомените, които оставих на ДБГ – за другите някой път може да опиша настрана.

И тъй като дървото се одобри за наш знак, купиха отнякъде млад дъб-фиданка, да го покажат на сцената като част от декора при някакво партийно мероприятие, след което го захвърлиха в централата и то стартира да вехне. Когато им споделих, че освен е грехота, само че е и зла поличба да видят признака си безславно спаружен, взеха решение да го посадят нейде из селата към София (както може да се досетите, аз не присъствах на този ивент), с цел да се снимат с лопатите още един път. Скоро по-късно разбрах, че дървото е умряло. Но да не се отплесваме.

Защо акциите и по-специално клипът на Промяната са такива? Сещам се за най-малко три хипотези.

1. Това са достоверните им послания, това им е идеологията . Да, това е една от аргументите да се обърнеш с нагледна пропаганда към гласоподавателите си – с цел да им покажеш идеологията си и те да преценяват до каква степен се покрива с тяхната. Но аз и до ден сегашен не мога да схвана каква идеология изповядва Промяната. Поне от кумова срама трябваше да измислят някаква. Ако приемем тази догадка, ще би трябвало да заключим, че Промяната са някакви инфантили, които нямат същинска идеология в известния смисъл, а се лимитират до клишета като „ всяко по-ново е по-добро от всяко по-старо, единствено тъй като е по-ново “ и „ младото потомство е бъдещето на Рòдината “.

2. Толкова могат . Ако трябваше да прилагаме бръснача на Окам, щяхме да изберем тази догадка. Когато до бездарието сложиш фанатичната увереност в личната справедливост, ще получиш сходен резултат. Обаче тотално са объркали (в прорез с идеологията си, в случай че имат такава) таргетирането на публиките. Те се обръщат към младите безделници, които освен това виждаме не в аудиториите или в професионална среда, а по какъв начин си убиват времето с глупави развлечения. Всички останали са скучни и закостенели, със закостенели мозъци, и не стават да градят светлото бъдеще. Само че не знам по какъв начин, откакто наречеш някого „ консервативен мозък “, той ще излезе да гласоподава за теб. Някой пълководец на смяната е решил, че формулата „ консервативен мозък “ ще завоюва най-младите гласоподаватели, даже с риск да отблъсне всички останали, само че по-вероятно е младите гласоподаватели да им се изсмеят, тъй като пепейците в очите им ще наподобяват като задръстени палячовци.

3. Не разчитат на акцията, а на нещо друго . Какво е то? Изглежда на лобита и крупни подмолни играчи с интернационална тежест. Затова не им пука за акцията, за внушенията и за това дали те ще стигнат до някого. Гледат първо да си създадат кефа, да се позабавляват, а след това предизборният бюджет да се върне назад при тях посредством близки консултанти и компании на родственици и познати.

Коя от трите хипотези е най-правдоподобна – не знам. Обаче в случай че някой знае, дано не ми споделя, тъй като след половин час към този момент ще мисля за друго. Освен това ще мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

***  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община. 



 

FaceBookTwitterPinterest
Източник: tribune.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР